ДететоРазни

Какво се случва с новото поколение?

Всички сме ужасени свидетели на агресията, липсата на контрол и морално-етични задръжки в поведението на младото поколение. Последният и най-шокиращ (за момента) пример е нещастния случай със загиналото от ритник на съученик детенце в невинната 11-годишна възраст. Кой е виновен? Това е въпросът, който се задава повсеместно и да, трябва да се набележат конкретните пропуски в ситуацията, за да се предотвратят други подобни трагични инциденти, но на мен ми се иска да се задълбаем по-сериозно в проблема и да се опитаме да намерим решения бързи и неотложни, които да приложим всички ние – родители, учители, възпитатели, а не да чакаме отново някоя административна глава да вземе, евентуално, Решението след месеци умуване… Ситуацията не търпи отлагане и, наблюдавайки накъде вървят нещата с образованието в България, със сигурност мога да кажа, че не отива на добре, напротив: западният вятър (Фондация „Америка за България“, която си е пуснала пипалата в системата на образованието ни) не носи нищо хубаво на българския образователен небослкон! Единствената ми надежда е, че българите, заедно и на пук на големите сили ще намерим решение, въпреки опитите да се провали нацията ни.

Какво можем да направим?

Първото правило при разрешаването на който и да е проблем, е да се признае, че има такъв. Мисля, че по тази точка всички сме единодушни. Проблем има!

Второ: Защо тази агресия, тези поведенчески проблеми не бяха такова „социално и повсеместно зло“ преди 20-тина години? Тази негативна промяна сред младежта (не цялата, слава Богу, но в достатъчно голям мащаб) ме кара да си задам въпроса „Какво се промени за тези последни 20-25 години?“ Намирайки отговори на тези въпроси, ще намерим и решенията на проблема. Ще разделя промените на такива от социален аспект, фамилен, здравно-медицински и околна среда.

Промени от социално-обществен характер

  1. Осезаемо изпростяване в начина на изказване и в поведението на политици, журналисти, публични лица (певци, артисти, водещи…). Това са хората, които би трябвало да представляват някакъв положителен модел за нацията; би трябвало да бъдат представителната извадка на обществото. Да, да, ама не. Ако ли пък да… работата е сериозна, но аз не вярвам в това. За мен лично, на тези хора им е дадено умишлено и с цел публичната изява, за да могат бавно, постепенно, но сигурно да повлияят в негативен план оформянето на младото поколение.
  2. Чалга манията. Дължа да подчертая, че има и стойностни песни от този жанр и не искам да вкарвам всички творци от бранша под един знаменател, но говоря за масовата реалност, която се наблюдава – отвратителен долнопробен текст, придружен от еднотипно нагласени полуголи куклички-изпълнителки. Жал ми става като ги гледам, защото голямата част от тях имат прекрасни гласови данни, които биха ги направили, примерно, даровити народни певици, нооооооо…. Кой иска българското да се запазва и предава от поколение на поколение? Не и тези, които дърпат конците на политическата сцена. За да се разгроми по-лесно една нация, най-добре е да си поиграеш с ценностната й система. Премахни традициите, изконните ценности и идеали и ги замени с пошлост, с издигане в пиедестал на парите и материалните придобивки, превърни жената в сексуален обект, а не в личност и нещата ще си се наредят от само себе си. Просто и ясно. Жалкото е, че народът ни се хвана на въдицата. Надежда, обаче, има. Който знае в какво е впримчен и че Е впримчен, може да направи каквото е необходимо, за да се измъкне от клопката!
  3. Закриване на 764 училища за последните 14 години (http://www.segabg.com/article.php?id=840122). Имайки предвид, че броят им през 2010г. е бил 2536 (http://bit.ly/2lwfXxn), получава се едно намаление равносилно на приблизително 30%!!! Да не говорим, че през 1989г. училищата са били около 5000 (http://bit.ly/2l9gWaC)! Вярно е, че сме в демографска криза, вярно е, че има изпразване на населените места по страната с цел глобализация и по-лесна манипулация, но това е отделна тема. Във всеки случай, това намаляване на учебните заведения и поместването на децата, идващи от закритите училища в останалите такива, неминуемо рефлектира върху качеството на образованието, контрола и възпитанието на децата.

Промени от фамилен характер

  1. При много от семействата, поради обедняването (или нарасналите нужди /прищевки за част от хората), родителите изкарват по-дълго време на работното място (работнИТЕ такива), отколкото вкъщи.  Това неминуемо се отразява пагубно върху възпитанието на децата. Това, от което едно дете има реална нужда е ВНИМАНИЕ (не говоря за храна, защото за България изхранването не е реален проблем, слава Богу). Посредством ежедневните разговори, взаимоотношения и семейни вечери се предават ценностите от поколение на поколение. За огромно съжаление, тази невероятно ценна семейна атмосфера се измества все по-често от телевизора и компютъра. Децата стават субекти, формирани от мас-медиите, а тяхна основна грижа не е възпитанието на Човек от Човека, а превръщането на детето в настоящ и бъдещ консуматор. Консуматор = работник = генератор на пари за някой друг = РОБ!
  2. Като продължение на предишната точка се явява настоящата: децата и видео игрите/филмите. Детето се ражда като празен лист хартия. Какво ще се изпише на него се определя до ГОЛЯМА степен от това какво вижда. Мозъкът е устроен така, че да запечатва ситуации и съответните видени реакции и да ги възпроизвежда при подобни случаи. Това е направено с цел осигуряване на оцеляването на индивида и вида (помислете си как малките животинчета се учат да ловуват, копирайки родителите си). Това означава, че детето, което наблюдава сцени на агресивно поведение, било то между родителите, във филмите или видео игрите, постепенно това агресивно поведение се запечатва като модел и при детето. Естествено, ако то бъде свидетел на такава сцена във филм, но до него са родителите, които намират начин да обяснят, че така не се прави, въздействието й върху детето не би била толкова пагубна, но помислете си колко често децата са сами пред екрана… Тук искам да добавя, че той има пагубно влияние и върху интелектуалното развитие на детето, както и върху спосбността му да се концентрира: това е също важна, но отделна тема.
  3. Феноменът на дете-цар и родител – нещо смесено между Батман, Супермен, Цар Лъв и още няколко супер-героя. Според моите наблюдения тази все по-често срещана комбинация се получава като следствие на т.1 – родителят е прекалено зает в работата и в резултат прекалено уморен, че да се занимава с възпитание на детето. Подсъзнанието, обаче, усеща, че нещо не е наред и изпраща като сигнал у родителя чувството на вина, което бива потушавано с помощта на закупуване на какви ли не джаджи, за които детето се тръшка, казвайки, че всички негови приятели ги имат, само то, горкото, не. Умореният (и вътрешно виноват) родител отстъпва без никаква битка, с която си постъпка затъва още по-дълбоко в примката на т.1. В резултат, детето няма навика да се съобразява с когото и да било (той все пак е център на Вселената, поне домашната, но още не го знае) и не след дълго, към родителите заваляват забележки от училище, които те не могат да приемат, защото усещат подсъзнателно (или съзнателно в по-добрите случаи), че имат доста голяма доза отговорност в тази ситуация. Проблемът е, че никой не обича да бъде обвиняван и тъй като най-добрата форма на защита е атаката, последната се изсипва върху учителя/възпитателя. По този начин, последният мохикан в одисеята по възпитание на детето бива отстранен и … резултатите ги виждаме :-(.
  4. Предаваната ни от поколения жажда за знания бива заменена от жажда за пари. По този начин предишният респект към учителя и работата му бива заменен от презрително отношение към този, който не прави никакви пари и виждаш ли, не става за нищо (за вътрешни мотиви и любов към професията не се и помисля, защото това не се връзва с паричните ценности). Както писах по-горе, детето не прави друго, освен да копира това, което вижда и чува.

Промени от здравно-медицински характер

  1. Храните! Българската храна се заменя все по-сериозно и настървено от т.нар. европейски стандарти и ценности. Оцветителите, подсладители и тем подобни химически съединения, приготвени в лаборатории, а не под въздействието на слънцето, земята и водата, са сред основните виновници, що се касае до поведението на децата, както и до когнитивните им способности (http://bit.ly/2lRsUEL  http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp12/9.2/9.2-18.pdf).
  2. Ваксините! В телцата на децата днес се слагат безразборно и безотговорно субстанции, които оказват доказани неврологични вреди. Една от най-опасните такива е живакът. Информация по този въпрос изобилства, както в мрежата, така и в издадената литература. Тук ще предам само два цитата.“Живачната интоксикация се проявява с редица въздействия върху централната нервна система, водещи до емоционална нестабилност, главоболие, световъртеж, отслабване на паметта, обща слабост, лесна уморяемост и т.н.“ (http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/zdrave/toksichnite-tejki-metali-skritata-zaplaha)

Тези добавки са сами по себе си смъртоносни, особено за много малки деца. Въпреки това, те са високо токсични за всеки. Например, всички те са невротоксични. Това означава, че разрушават и могат да унищожат мозъчната функция, особено при млади, бързо растящи деца и новородени. Някои са токсични за имунната система, за храносмилателната система, а също и за други телесни системи. Живакът е вероятно най-лошият единичен виновник във ваксиналната трагедия, случващ се сега по целия свят, където се практикува ваксинация.“ (http://bit.ly/2mqQWIl).

Промени в околната среда

За съжаление, върху тази точка можем да оказваме най-малко въздействие, но такова все пак има. Като потребители имаме възможността да оказваме натиск върху производителя чрез избора на стоки, които купуваме. Най-лесното е да бойкотираме чуждите такива, тъй като тяхната цел на нашия пазар е да смажат родното ни производство и оттам нататък губим тотален контрол върху това, което ще ядат децата ни в бъдеще. Задавайки въпроси към българския производител, като „С какви семена е произведена стоката? Какви торове са използвани?“ и т.н., той постепенно научава, че имаме интерес към чисто и природосъобразно  производство.

На разбиращите френски език препоръчвам документалния филм „Demain“, който дава реални конкретни идеи как да преминем към начин на живот и хранене, които са в хармония с майката Природа..

 

След така направения анализ (по-скоро повърхностен, но основните проблеми излязоха наяве), тези дни ще се съсредоточа върху конкретни мерки, които можем да предприемем заедно, за да се опитаме да излекуваме ситуацията, в която сме вкарали новото поколение. Всякакви идеи и коментари са добре дошли, за да можем заедно да се опитаме да изградим някакъв план, по който да действаме като родители и членове на обществото ни!

 

 

One thought on “Какво се случва с новото поколение?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *