Аз съм отговорен родител и поемам възпитанието на детето си в свои ръце!

Posted on Posted in Детето

Вследствие на анализа на проблемите, свързани със сегашната генерация, направен в статията „Какво се случва с новото поколение?“, ми се иска да направим заедно план за действие, в който да се ангажират възможно повече хора, за да можем да достигнем до критична маса, която да успее да спре влака на безхаберието, инерцията и непукизма, в който пътува обществото ни със стремглава скорост. За да има успех една такава акция е важно масовото участие на родители, възпитатели и обикновени граждани.

В тази статия ще концентрирам вниманието си върху отговорностите на родителите, тъй като, както всички знаем, първите 7 години са най-важни!

Бих желала всеки родител да подпише следния договор със себе си, със собствената си воля и съвест. Далеч съм от мисълта, че съм успяла да обхвана проблема от всичките му страни, но изхождам от това, което на мен ми се струва най-фрапиращо, погледнато от ъгъла на учител, родител и хомеопат.

АЗ СЪМ ОТГОВОРЕН РОДИТЕЛ И ПОЕМАМ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО СИ В СВОИ РЪЦЕ!

  1. Знам, че времето изкарано пълноценно с детето ми е безценно за неговото израстване като личност. Затова:
    • Да вечеряме заедно, всички вкъщи, става мой приоритет!
    • Ежедневно разговарям с детето си, интересувайки се от:
      • това, което е научило през деня;
      • това какъв иска да стане като порасне;
      • това какво обича да прави, насърчавайки го да го прави по-често;
      • приятелите му;
      • това, което е преживяло през деня…(списъкът го продължавам според собствените си разбирания и виждания, но важното е да КОМУНИКИРАМ с детето си).
    • Редовно разговаряме на теми от морално-етично естество: кое е добро/зло; кое мое действие причинява болка у другия и кое радост; коя постъпка е справедлива и коя не и т.н.
    • Четенето на приказки (за предпочитане класически и български народни или поне такива, в които има поука) при по-малките деца е ритуал, който си обещавам да спазвам, тъй като знам, че по този начин предавам ценностната система, традициите и историята на семейството, както и на българския народ. Наясно съм, че четенето на приказки има пряко въздействие върху развитието на мозъка на детето ми.
    • Научавам го на любими български детски песнички и поемки. Това го приобщава към българския род и обичаи, т.е. развива кореновата му система, а знам, че дърво без корен не вирее! Освен това, работата върху паметта  въздейства пряко върху когнитивните функции на мозъка, което ще му е в помощ в училище.
  2. Определям здравословен лимит на времето изкарано пред телевизор, компютър, I-Pad и т.н. „Децата до 3-годишна възраст трябва да прекарват минимално или никакво време пред екран. До 7-годишна възраст се препоръчва не повече от час и половина на ден, а до 18-годишна възраст – не повече от 2 часа, съветват психолози.“ (http://bit.ly/2mGy5Wl) Според други източници това време е 1 час за деца до 16г (http://bit.ly/2muSYan).
  3. Компютърът, телевизорът и всякакви подобни джаджи се намират в общата стая, там, където сме всички, а не в детската (ако детето разполага с такава). Съзнавам, че е важно да следя отблизо това, което детето ми гледа от екрана или това, с което се занимава. Безконтролните му странствания из Нета се равняват на безконтролно бродене из улиците нощно време. Както не бих позволил последното да се случи, така бих възпрепятствал и първото.
  4. Осъзнавайки, че трудовите навици са важни за изграждането на детето ми като личност, си поставям за цел да му създам ангажименти вкъщи, отговорности, които да са си изцяло негови. Естествено, това ще е съобразено с възрастта му, но е важно то да участва пълноценно в семейния живот. Примерно, може да поеме грижата по поливането на цветята, храненето на рибките, бърсане на праха, хвърляне на кофата, миене на чинии и т.н. Вероятно ще се налага да минавам и да почиствам тайничко след него, но това е без значение.
  5. Приучвам детето ми да оценява различни стилове музика: добре е от време на време да слуша класическа, народна, вечнозелени хитове, българска популярна, естрадна и т.н. Колкото по-различна, толкова по-добре, тъй като това разнообразие ще му помогне да разбере какво харесва, кое го влече, а и ще го научи да прави самостоятелни избори.
  6. Аз съм преди всичко родител на детето ми, НЕ приятел. Приятели ще има много, но родителите са едни. Детето ми трябва да знае, че може да разчита на мен, защото съм му показал през годините, че знам кога и какво да направя или не, без да му се обяснявам непрекъснато. Такива редовни обяснения създават у него напрежение, несигурност и нестабилност.   Като родител имам пълното право да кажа НЕ да закупя тази или онази прищявка на детето ми и не се поддавам на манипулациите му, защото, да, то ще се опитва да ме изманипулира. Знам, че за да расте щастливо и спокойно, то трябва да живее в ясни правила и точно очертани граници.
  7. От най-ранна възраст, стимулирам детето ми да учи, да задава въпроси, да търси отговори на въпросите си, да има интерес към различни неща в живота, да обича книгите. В училищната му възраст говоря само и изцяло хубави неща за учителите и за училището като цяло. Ако за нещо не съм в съгласие с учителя, това го споделям единствено и само с учителя, не с детето ми. Помня винаги, че най-малкото съмнение от моя страна към учител ще създаде трайно негативно въздействие върху отношението му към училището.
  8. Аз съм отговорен за това какво яде детето ми. Научавам се, научавам и него да чете съдържанието на храните, които купуваме. Избягвам максимално тези, които съдържат оцветители, подсладители, овкусители, консерванти, нитрити (в пушените меса) и всякакви други съставки, които често са обозначени с Е+номер. Такива вещества са пряко отговорни за хиперактивността при децата (http://www.puls.bg/health/children/news_3464.html).
  9. Моя е и отговорността за това какво се поставя в тялото на детето ми под формата на ваксини. Аз съм информирам родител и търся информация от източници, различни от стандартните (мас-медии, лекари, аптекари и т.н.), за да мога да задавам правилните въпроси на лекаря, да му изисквам гаранции, че детето ми няма да пострада от тази 6-валентна ваксина, примерно. Между другото, няма лекар, който да даде такава гаранция и това би могло да бъде повод за отказ от поставяне на съответната ваксина, за която не съм убеден, че би била в полза на детето ми.

С този договор, АЗ, родителят на детето ми, се ангажирам да се придържам максимално към по-горе изброените точки, както и към евентуално добавените в последствие точки от мен, според нуждите и вижданията на моето семейство. Знам, че не съм съвършен и си позволявам да греша като родител, защото знам, че правя по най-добрия начин това, на което съм способен в момента. Всичко, което върша е продиктувано от безкористната ми любов към моето мило дете!

В последваща статия ще се опитам да изброя точки, към които да се придържат различните възпитатели на децата – учители в детска градина, в училище, директори, психолози и т.н. Ще предложа и такива, които да се отнасят към отделните граждани, защото както казва една африканска поговорка, „за да отрасне едно дете, трябва цяло едно село“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *