Предизвикателство на деня

Предизвикателство на деня: Без оплаквания, моля!

Мисля, че българите сме сред водещите по оплаквания народи… Някъде дълбоко в клетките сякаш ни е вкоренено поверието, че не бива да казваме, че сме добре, за да не ни се отнеме добруването. Добре, но нужно ли е непрекъснато да се оплакваме все пак? Нужно ли е да търсим непрестанно виновници сред управляващите, сред съседите, сред … другите? Защо не се обърнем просто към нас самите, защо не си признаем колко щедро сме надарени от Природата, от Вселената? Сигурна съм, че всеки би намерил за какво да благодари на Съдбата! Да, има и трудни моменти… Не всичко е розово, но облаците са все пак временно явление: след тях Слънцето винаги намира сили да се покаже и да изсуши прокапаните от Небето сълзи. Така е и с живота.

За съжаление рядко си даваме сметка, че колкото повече се оплакваме, толкова повече се концентрираме върху проблема, ухажваме го и му даваме сили да се развива и размножава (спомнете си, че мисълта е енергия с определена честота, която се увеличава с наслагването на подобни мисли, т.е. на енергии с подобни честоти). Ако пренесем това твърдение в по-голям мащаб, в държавен такъв, ще разберем защо в България нещата не вървят винаги както би ни се искало на всички. Ами да, просто не даваме възможност на доброто да се изяви, тъй като сме се вторачили в негативното, оплюваме го непрекъснато, сочим го с пръст и то все по-гордо пъчи гърди, избутвайки положителното на заден план, тъй като така или иначе на него никой не му обръща внимание.

Време е да променим нещата! Време е за новото предизвикателство:

Питат ли ни как сме, да отговаряме свежо и уверено „Много съм добре и все по-добре ставам, както и ти, както и ситуацията в цялата ни страна!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *