Без категорияТялото ти говори

Вирусът: да го разберем, за да го приемем!

Вирус: самото споменаване на името му предизвиква подсъзнателно желание да извадим щитовете за защита и щиковете за атака. Наименованието, което сме му дали не говори в негова полза: произлиза от латинската дума vīrus, която означава отрова. Дали реално това микроскопично създание е толкова страшно и ненужно и необходимо ли е да се борим така безмилостно с него?

 

Какво представлява вирусът?

Това е микроорганизъм, който не се определя като жив, тъй като няма едно от основните свойства на живия организъм: самостоятелно размножаване. За тази цел, на вируса му е необходима приемна клетка.

Сам по себе си, той се състои от две основни части: генетичен материал и протеинова обвивка, която защитава ценната информация, чийто носител е вирусът. Както вече споменах, за да се размножи, този микроорганизъм трябва да се „закачи“ за дадена клекта, към която има афинитет. От какво се определя предпочитанието на вируса към един или друг тип клетки? Представете си, че обвивката му е с определен профил, който има възможността да се закачи единствено върху клетка, чийто рецептори, разположени на обвивката й, са със същия такъв. Затова вирусът на грипа, примерно, има ефект върху дихателния апарат, тъй като неговите клетки са с подходящия за този вирус профил.

След като се прикачи към съответната клетка, набеденият за нашественик започва комуникация с приемника си и в резултат се получават два възможни резултата: достигане на мирно споразумение, т.е. липса на патогенен, болестен резултат или обратното, задействане на патогенен процес. При втория изходен вариант, вирусът „изсипва“ генетичния си материал в ядрото на клетката, превзема функциите й и започва вътреклетъчно делене, докато броят на новосъздадените вирусчета нарасне дотолкова, че клетката се разрушава и те навлизат в междуклетъчното пространство в търсене на нови приемни клетки.

 

Защо изобщо е възникнал вируса, каква е неговата роля, ако изобщо има такава?

Откакто Човекът се е появил на Земята, той съвсем естествено се опитва да си обясни заобикалящия го свят. Тези му опити, обаче, често представляват лутания между двете крайности: религиозната и научната. Според религиозната, всяко страдание, изпратено на Човека произлиза от един безмилостен и отмъстителен Бог, който ни наказва за лошите ни деяния. От друга страна, науката, каквато я познаваме днес, подхожда по доста материалистичен и дуалистичен начин: набелязва се „враг“, чието поведение се наблюдава единствено чрез нашите лимитирани триизмерни сетива и средства, които виждат само част от цялостната картина. Всеки враг се прихваща на „мушка“ и се цели неговото пълно и крайно унищожение, без да осъзнаваме какви биха били последствията от този акт.

Време е да излезем от тези парадигми, да потиснем егото си, според което сме Всезнаещи, Всеразбиращи и Всеможещи и да потърсим истината, която, както знаем, е някъде по средата.

Основната функцията на вируса е да събира и предава генетичен материал от различните видове живи организми, които се намират на нашата обща обител: Земята. Благодарение на него имаме удоволствието да се наслаждаваме на такова разнообразие сред растенията, животните, както и сред хората. Представяте ли си с каква сериозна задача се е нагърбил този малък приятел?! Имайки предвид отговорността, която стои пред него, не бива да се учудваме защо все така ни се изплъзва и не успяваме да се справим завинаги с него (и слава Богу, че не ни се удава!): той има свои собствени трикове, като например да мутира с цел да се адаптира към промените и да продължи да си върши съвестно задълженията. Ако можехте да го наемете за служител във вашата компания, сигурна съм, че не бихте се колебали дълго, за да му предложите почетен пост.

Ако погледнем по-надълбоко и по-философски на гореспоменатото, ще стигнем до заключението, че всички живи същества, които са БИЛИ, СА и ЩЕ БЪДАТ сме неразривно свързани с помощта на тази непрекъсната генна обмяна, която става възможна благодарение на г-н Вирус! Да, заслужава да го издигнем в ранг…

А знаехте ли, че 10% от нашия организъм се състои от вируси?! Явно трябва да бъдем приятели, за да можем да съществуваме в такава интимна близост! Според скорошни открития на учени, създаването на плацентата е възможна, заради определен вирус, който стои спокойно с потенциалния си заряд и очаква подходящ момент, за да отключи действието си (бременност в случая).

Да, да, виждам въпросът, който искате да ми изстреляте: да, но какво хубаво можем да търсим в нещо, което ни „атакува“ и се опитва да ни „убие“? Защо присъствието на определени вируси трябва да ни разболява?

Всъщност, не съм сигурна, че ще искате да употребите тези тежки думи: атакува, убива, след като сте прочели горенаписаното. Вече знаете, че вирусът просто си върши работата. Защо, обаче, трябва да се разболяваме? Ами не, не трябва винаги. Резултатът от присъствието на вируса в организма зависи от различни фактори. Например, знае се, че Epstein-Barr virus (EBV) от фамилията на херпес вирусите, причинява сравнително безобидната мононуклеоза сред младежите, но в югоизточен Китай, същият този вирус причинява рак. Този факт демонстрира, че вирусите не действат по един и същи начин върху различните хора, т.е. реакцията при всеки индивид се определя от неговата чувствителност към съответния дразнител, от условията на живот, от хранителния режим и най-важното, от състоянието на имунната система на вирусоприемника.

От друга страна, ако вирусът допринесе до заболяване, то това има също благоприятен ефект върху цялостния организъм (при условие, че имунната система е здрава), тъй като има разтрисащ ефект върху последния, изкарвайки го от състоянието на хомеоастаза (балансирано състояние на организма). Знаем, че в живота всеки ритник в дупето, стига да не ни убие, ни премества крачка напред в развитието. Същото се получава и след инфекция с вирус: в резултат на инвазията, имунната система се мобилизира, активира и в резултат узрява допълнително, което я прави още по-адаптивна, т.е. увеличават се шансовете за оцеляване на съответния вид.

Знаейки това, надявам се, че ще бъдете по-малко агресивно настроени срещу тези микроорганизми и няма да имате желанието да ги изтребвате безмилостно с всякакви средства!

 

Източници:

Обучение на тема „Хомеопатията за съвместно съществуване между живите организми“ („Homéopathie pour la Co-évaluation du vivant“, Martine Jourde, Montréal)

„https://www.youtube.com/watch?v=OkQWdLTbr0M&t=328s“

„https://www.youtube.com/watch?v=hxvueBuXv6U“

„https://www.youtube.com/watch?v=U5Z7AWahXe4“

„https://www.youtube.com/watch?v=f-ApyHtAONU&t=313s“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *