Без категория

Ваксините: какво трябва да се знае за тях и как да се подпомогне имунната система на детето, ако все пак родителят е решил да го ваксинира?

Ваксините: парлива тема за много родители… Осъзнавам добре, че засягането на този въпрос би отдалечило от блога читатели с твърдо установено мнение ЗА ваксините, но желанието ми да предам научената информация от множеството изчетена литература, обучения, в които са били представяни десетки случаи на деца, увредени след поредната поставена ваксина, както и видените със собствените ми очи подобни трагични ситуации ме подтикват да продължа със статията.

Идеята ми не е да навлизам надълго и нашироко в тежки обяснения, включващи множество непознати термини (такива предоставям в края на статията), но по-скоро да представя в по-олекотен и разбираем вид евентуалните проблеми, произтичащи от ваксините, такива, каквито се прилагат в днешно време. От друга страна, това, което ме интересува винаги е въпроса : добре, ако сме притиснати от определени обстоятелства и се налага да поставим ваксина на детето, какво можем да направим, за да предотвратим негативни последици?

Идеята на ваксината е да се вкарат в тялото антигени живи (не се прилага реално), умрели, отслабени или просто части от тях с цел предизвикване на имунна реакция от страна на организма. Като идея, лошо няма, но дали на практика се получава това и дали рискът от ваксините не превишава евентуалните ползи от тях: това е въпросът, който е редно да си зададем, преди да вземем решение вместо нищо неподозиращото мъниче за това дали да бъде то ваксинирано или не.

Това, което е нужно да се знае от всеки родител, преди да вземе това важно решение е, че няма по-добра защита от тази, предоставена от придобития имунитет (имунитетът, който се изгражда благодарение на реално „сблъскване“ с жив вирус). Така изграден имунитет има доживотен ефект за разлика от изкуствения, създаден с помощта на ваксините. Защо се получава това учените нямат обяснение. Поради тази причина се налага регулярно преваксиниране, което започва да става все по-недостатъчно и изискващо все по-чести реваксинации. За по-подробна информация относно действието на имунната система, можете да прегледате съответната статия.

Медии, лекари и обществото като цяло се опитват да породят усещане за вина у родителите, които отказват да ваксинират децата си, обвинявайки ги в безотговорност спрямо тях. От друга страна, те настройват останалите родители срещу „опълчилите се“ такива, тръбейки гръмко, че последните подлагат на риск обществото. Прилагането на тактиката „разделяй и владей“ дава винаги добри резултати, когато хората не си задават въпроси.

Предлагам няколко писти за размисъл, за да не изпадате в подобни негативни състояния спрямо инакомислещите в областта на ваксините.

  1. Идеята за т.нар. стаден имунитет се появява в началото на 20-ти век, когато имунологът Hedrich публикува изследвания върху разпространението на морбили в САЩ между 1900-1930г, според които ако 68% от населението е заболяло от морбили, т.е. има естествено изграден имунитет, общият брой на ново-заболелите намалява и остава нисък, докато този процент не спадне. За разлика от естествено създадения имунитет, обаче, този, получен в резултат на ваксините няма този ефект. За това говорят множеството избухнали епидемии от морбили в Щатите и Канада, примерно, където това се е случило сред население, ваксинирано между 90-95% ( Illinois, USA, 1983-84; Lanaudière, Québec, Canada, 2015 и т.н.)!
  2. Защо този, който се е ваксинирал се страхува от неваксинирания, след като знае, че ваксината му е създала имунитет срещу съответното заболяване?
  3. Кой печели от масовото ваксиниране и защо се реагира толкова остро на въпроси, свързани с ваксините от страна на правителствата (множествено число, защото това е световен проблем), както и от здравните лица и организми? За отговор: търсете парите!
  4. Защо ни се отнема правото на личен избор, когато се отнася до това какво поставяме в тялото си? …

 

Какви проблеми могат да се получат в резултат на ваксините и защо?

За отслабване на вирусите се използват топлинна, радиационна или генетична модификация, както и инкубиране върху вторична жива клетъчна култура, като абортна тъкан на фетус, животински клетки (черва на свине, миши клетки, бъбреци на маймуни и т.н.), дрожди или яйчни среди. За съжаление, най-малко опасният метод (топлинният) не е най-широко използвания :(. Защо е така, не ми е ясно, но отговорът, който аз намирам не говори много добре за хуманните идеи на ваксино-производителите. Четейки останалите методи, предполагам сами стигате до извода, че те са потенциални причинители на автоимунни заболявания (резултат от използването и реално инжектирането на абортна тъкан на фетус), гъбични инфекции, а и рак (идва от използването на дрожди ), както и различни видове алергични реакции, поради останалите използвани тъкани.

Към гореспоментатите потенциални проблеми се добавят и тези, произтичащи от факта, че детският организъм не се подлага вече на единичен вирус, към който да си изгради имунитет, а на различни такива, инжектирани едновременно! Това в Природата не се случва, което означава, че организмът не е пригоден за такива масирани атаки и естествено се получава объркана имунна система, която  не може да доведе до нищо добро в бъдеще.

Друго стежняващо нещата обстоятелство е използването на метали като живак (скрит под названието thimerosal), добавян към убити (неактивирани) ваксини като консервант и алуминий , който се прибавя с цел стимулиране на имунен отговор с по-малко количество използван вирусен материал (за намаляване цената на производство). Научна обосновка и доказателство за реалната ефикасност на алуминия в тази насока не съществува! Това, което е известно, обаче, е че алуминият е невротоксин (токсин, който е разрушителен за нервната тъкан).  Друг безспорен факт е, че тези вредни метали не се изхвърлят от организма, когато са внесени в тялото чрез инжектиране, а се натрупват в него, предпочитайки места като мозъка и черния дроб.

Според резултатите от научно изследване на двама италиански учени, Antonietta M. Gatti et Stefano Montanari, публикувано през януари 2017 в International Journal of Vaccines and Vaccination, нано-частици от 27 метали и техни съединения са намерени в 44 типа ваксини. Между тях се открива стронций, хром, никел, алуминий, желязо, сребро, злато, волфрам, бисмут… Между част от потенциалните проблеми, породени от някои от тези метали намираме (https://www.alternativesante.fr/vaccins/27-metaux-dans-nos-vaccins):

  • Инжектиране (интрамускулно) микрочастиците на волфрам сплав (съдържащи 91.1% волфрам, 6% кобалт и 2.9% никел) в лабораторни плъхове бързосрочно е причинило развитието на рак с агресивни туморни метастази;
  • Нерадиоактивният стронций е токсичен за животни и хора. В комбинация с други продукти, като хром, той причинява рак на белите дробове. Стронциев карбонат (SrCO3) може да предизвика спазми, болезнено свиване на различни мускули; стронциев нитрат (SrNO3) генерира проблеми в сърцето, белите дробове, черния дроб и бъбреците;
  • Поглъщането на хромови соли причинява възпаление и некроза на храносмилателния тракт, хеморагични диарии и кома;
  • Бисмутът е много токсичен и причинява увреждане на черния дроб и бъбреците. Това е невротоксин, засягащ цялата централната нервна система…

Повече информация за други токсични добавки във ваксините като формалдахид и феноксиетанол (антифриз под прикритие!), както и митовете, които ги обграждат можете да намерите на следните две страници, както и сред линковете, които прилагам в края на статията:

 

Нека сега да погледнем към вируса, към този, когото се опитваме да атакуваме и унищожим на всяка цена с ваксините…

Вирусът, има ли той цел в живота си?

Живеем в епоха, в която от малки сме научени да се борим с нещо и с някой: със спортния съперник, със съучниците си (кой ще има по-добър успех), с инаковярващите, с терористите, но също така и с болестите, микробите и вирусите. Мисля, че е време да се научим да съществуваме заедно, вместо да се опитваме да заличим другия от лицето на Земята. Трябва да разберем, че всичко, което е създаден от Природата има своя raison d’être, своята мисия и задача. Няма случай в историята на човечеството, в който да сме се справили с един проблем и да не е дошъл нов, също така сериозен на негово място. Да вземем за пример едрата шарка, вариолата. Смята се, че от 1980г. тя вече не съществува, че е изцяло затрита от лицето на планетата ни в резултат на ваксините (спорен въпрос, тъй като тя е била с регресивна тенденция преди масовото въвеждане на ваксините, но това е отделна тема). Процентът на смъртност при вариолата е била между 20 и 30%. За сравнение, в днешно време „1 от 4 канадци ще умре от рак„. Това представлява 25% от нацията, не от заболелите!! С това искам да демонстрирам, че всяка епоха има своя бич и той ще намери начин да се изяви, независимо от това колко оръжия сме натрупали срещу него. Единственото решение е да се научим да живеем в хармония едни с други, било то с хора, животни или „обикновени“ вируси и бактерии.

Нека погледнем сега ситуацията от страна на вируса. Неговата задача е да се интегрира в клетките на различни живи организми и да събира генетичен материал. С една дума, вирусът може да се разглежда като memory disc на Земята. Бихме ли искали да загубим, да унищожим тази важна информация? Ако помислим по-холистично върху този факт, ще си дадем сметка, че благодарение на вирусите във всеки един от  нас има информационна частичка от всичко, което е съществувало преди нас! По този начин трупаме опитност чрез чужди изживявания и премеждия, без да се налага ние да минаваме по същия път. Не е ли прекрасно да знаеш, че си част от всичко, което е било, Е и ще бъде! Но, да оставим на страна философското виждане и да се върнем към вируса. Поставете се на негово място и си представете, че имате такава отговорна задача като неговата. Ще се оставите ли спокойно, ако някой се опита да ви унищожи или да ви пречи да си изпълнявате функциите? Не, разбира се, ако сте съвестен изпълнител като вируса! Какво ще направите? Ще се дегизирате, ще промените облика си, ще се модифицирате леко, ще се спотаите за известно време, но в подходящия момент пак ще излезете на преден план – тогава, когато „врагът“ е отслабил гарда, когато си мисли, че се е справил с вас и се е отпуснал на сладка и доволна приказка с колегата.

Много по-печеливша стратегия за справяне с „врага“ би било да разучим методите му на работа и най-важното: да използваме природните  ресурси в наша полза. Помислете си кои са най-защитените крепости: дали са тези, които имат най-високите стени (за които се намира стълба) или тези, които са разположени на непревземаеми места като висок връх или обградени от вода например?

Това ни отвежда към следващата идея на статията, която е свързана с въпроса „Какво да правим, за да подобрим имунната ни защита по естествен начин, по такъв, който не носи никакви вреди за организма?“ (Ако имате желание да прочетете малко повече за нашите приятели, вирусите, препоръчвам да се обърнете към съответната ми статия, посветена на тях http://tvoetozdrave.com/2017/04/29/virus/).

 

Как да подкрепим имунната система?

Както вече споменах в статията за имунната система, когато тя е здрава, балансирана и добре функционираща, заболявания като вирусни такива или рак биват прихванати, изчистени от тялото и в резултат, имунната система излиза още по-знаеща и мъдра, за да знае как да посреща в бъдеще подобни проблеми, а и да предаде тези си знания на идните поколения.

В допълнение към посочените в гореспоменатата статия препоръки за засилване на защитните сили на организма ще добавя няколко основни такива, които би трябвало да се прилагат от най-ранна детска възраст. Три са основните фактори, които дорпинасят за изграждането на здрава имунна система:

  1. Кърмене: кърмата има анти-бактериални функции. Чрез нея се предават на детето антитела, които са му необходими, докато неговата собствена имунна система се развие и узрее. Кърмата предотвратява появата на болести като отити, менингити, диарии и т.н. при малкото дете.
  2. Висококачествено хранене:
    • избягването на всякакви химически добавки и стабилизатори в храната на детето е от изключителна важност! Не се доверявайте на готовите бебешки храни и млека! Четете съдържанието на храните и отхвърляйте тези, които съдържат оцветители, аромати и изобщо съставки, които не можете да си купите в магазина.
    • Не приучавайте детето към сладки храни, както и към паста (макарони, спагети, пици и т.н.): те имат определено неблагоприятно влияние върху защитните му сили, а в същото време допринасят за екзалтиране на нервната му система, което води до хиперактивност и дори агресивност при много деца.
    • През зимните месеци е изключително важно да добавяте витамин А и Д в хранителния режим на детето (а и на вас самите), тъй като те имат силен имуностимулиращ ефект.
  3. Избягвайте лекарствата за понижаване на температурата. Това вече съм го споменавала, но пак го повтарям, тъй като е от изключителна важност! Вече знаете, че температурата е естествена реакция на тялото, която не бива да прекъсваме и смущаваме.
    • В Япония, по време на грипна епидемия, в една от болниците лекарите установили, че част от болните са развили пневмония след прекарания грип, докато други са се разминали с грипното неразположение. След направени проучвания, те установили, че тези, при които се е получило усложнението са болните, които са приемали антипиретици, за да свалят температурата.
    • Известен е фактът, че варицелата дава значителни здравни усложнения, ако температурата се сваля с лекарствени препарати.
    • При научно изследване върху плъхове се достига до заключението, че животните, третирани с анти-температурни лекарства имат по-висока смъртност (http://vaxxter.com/harvard-immunologist-demolishes-mandatory-vaccination-logic/).

 

Да предположим, че вече не сте така убедени в необходимостта от ваксиниране на детето ви. Проблемът, ще кажете, е че държавата задължава родителите да го правят, за да могат децата да посещават детски градини, примерно. Ако наистина нямате друга алтернатива (като прекрасния бабин дом, например), ще ви дам няколко препоръки, които да помогнат на детския организъм да приеме ваксината, както и да се изчисти от вредните примеси (до известна степен, разбира се, защото поставянето на ваксина е малко като игра на руска рулетка: крайният резултат не е никога предварително ясен и предсказуем).

 

Какво да се прави преди и след ваксинация?

Първото най-важно правило е никога да не разрешавате детето да бъде ваксинирано, ако има и най-„незначително“ здравно неразположение!!!

  • Две-три седмици преди ваксинацията „бомбардирайте“ детето с дози витамин С (до 1000 мг на 10 кг тегло);
  • Преди и след ваксинацията давайте рибено масло, но не прекалявайте, защото е все пак тежко за черния дроб и не е добре да се претоварва;
  • Набавете си от хомеопатична аптека хомеопатичното лекарство в потенция 200С на съответната ваксина, с която детето ще бъде ваксинирано. Дайте му една доза 2 дена пред ваксината, втора доза 1 ден преди ваксината и третата доза – 2-3 дена след ваксинирането;
  • Поставете върху мястото на инжекцията лапа от глина;
  • Преди и след ваксинацията, давайте на детето активен въглен, разреден в гроздов сок (не ферментирал такъв, разбира се 🙂 );
  • Правете на детето бани със соли Епсон (1 чаша) и сода бикарбонат (1 чаша): вечерта на ваксинирането, както и 3 пъти на седмица за следващите 3 седмици. Сярата, която се намира в тези соли подпомага извличането и изчистването на организма от отровите.

 

Надявам се, че предоставената информация ще ви помогне да вземете правилното решение относно ваксинирането или не на детето ви (а и на вас самите), както и да предприемете нужните мерки, с които да подпомогнете тялото да се справи с предизвикателството, наречено ваксина.

 

 

 

Източници:

Положителен ефект от заболяване от морбили:   http://www.vaccinationcouncil.org/2013/01/29/measles-vaccines-part-ii-benefits-of-contracting-measles-by-dr-viera-scheibner-phd/
http://articles.mercola.com/sites/articles/archive/2015/01/18/history-vaccination.aspx
http://www.whale.to/vaccine/rattigan2.html
http://zepir.com/view/bg/53/mediya/istinata-za-vaksinite-i-kakvi-opasnosti-kriyat
Vaccines did not save us  https://childhealthsafety.wordpress.com/graphs/
https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina/vaksini/3-mitove-i-istini-za-vaksinite
http://www.arsmedica.bg/preventsiya/kakvi-vidove-vaksini-ima
https://www.historyofvaccines.org/content/articles/different-types-vaccines

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *