Без категорияДететоХомеопатия

Хиперактивност, проблем с концентрацията… Какво се опитват да кажат организмът и детето? Как да помогнем?

Преди време, с мен се свързаха родителите на седем-годишно „проблемно“ дете. Описанието му по телефона ми звучеше като обрисовка на тасманийския дявол или поне така, както той изглежда в моите очи със страховитото си име. Детето не подлежало на никаква възпитателна „дресировка“, не изпълнявало, каквото му се каже (нито у дома, нито в училище), имало изблици на страховита ярост и т.н. И учителите, и родителите били вече изчерпани откъм педагогически ресурси и естествения изход, към който се прибягва зад окена в такива ситуации, е детето да се етикетира със присъдата „хиперактивен“ и да се изпрати у дома с Ritalin или Concerta. Това е интересно като факт и искам да отворя една скобка. Двете лекарства са стимулатори за нервната система, а тази на хиперактивните деца се намира в непрекъсната автостимулация… В този случай, лекарите (волно или неволно) използват основния закон на хомеопатията „Лекувай подобното с подобно“, който винаги са намирали за „нелогичен“ и са го осмивали, нищо, че още Хипократ, този, чиято клетва използват, го е казал преди 2500г… Затварям скобата.

За щастие, тези родители познавали хомеопатията и бяха решили да й дадат шанс, а най-вече на детето си, така че се озоваха при мен. Интересното беше, че с влизането им, детето заспа и си остана така за около 45 мин. (винаги използвам Рейки, преди консултации и в този конкретен случай това спаси кабинета ми от разрушителните действия на малчугана, според думите на таткото). През това време родителите успяха спокойно да излеят тревогите и отчаянието си, свързани с поведението му, както и да ми дадат важни симптоми, които ми помогнаха в последствие да намеря лекарството. След като малкото „дяволче“ се събуди, много охотно започна да отговаря на всичките ми въпроси – за това какво сънува, какви приятелчета има, кои са му неприятелите, как изглеждат, защо са му неприятели, какви са му интересите, какви сънища има и т.н. С тези въпроси, хомеопатите се опитваме да навлезем във вътрешния свят на детето (или на пациента), за да разберем, за да усетим какъв илюзорен модел си е изградил, на базата на който се случват и ситуациите в живота му. В този конкретен случай, детето имаше силно изразени страхове от чудовища, духове и всякакви подобни страшилища, които го преследвали нощем, в момента, в който затворил очи. Имаше страх да заспи сам вечер на тъмно, често се будел с писък, особено към 2ч. през нощта. Предписаното лекарство за ТОВА ДЕТЕ беше Stramonium. Резултатите бяха впечатляващи както за родителите, така и за учителите. Щастливият баща ми изпращаше редовно седмичния бюлетин от училище, в който се виждаха само усмихнати човечета (абсолютна новост за семейството). Вкъщи промяната беше също така реална – родителите бяха намерили общ език с детето си, успяваха да излязат заедно на ресторант (нещо невиждано преди, поради агресивното поведение на детето), играеха заедно и дори се бяха подобрили отношенията между родителите, които преди са стигали до сериозни конфликти, поради опънатите покрай детето нерви.

 

Друг случай ми представи 15 годишен младеж, който имаше академични проблеми, отказваше да учи, нямаше никаква мотивация, имаше сериозни проблеми с концентрацията… Момчето ми разказа как е било унижавано от съучениците си в по-малките класове, как иска да се скрие, така че никой да не го вижда, как му „боцкат“ очите от напиращите сълзи, когато има презентации пред класа, как иска винаги да седи на последните чинове, за да не го вижда никой. Младежът страдаше от силно изразена липса на самочувствие  и имаше натрупана горчилка от живота, която не успяваше да изрази. Подпомогната и от вкусовите му предпочитания, сънищата му, хобита, страхове, както и от общото му физическо състояние и особености (топлолюбивост или зиморничавост, чувствителност към едни или други заболявания и т.н.) достигнах до хомеопатичното лекарство Germanium Metallicum. Седмица по-късно, майката ми съобщи радостно, че момчето за първи път е изразило желание свързано с това какво иска да прави в живота си, какъв иска да стане като завърши училище. Бил станал по-разговорлив и весел. След около още една седмица започнал да посещава доброволно консултациите на учителите си, нещо, което бил отказвал твърдо до момента…

С тези два случая искам просто да демонстрирам, че проблемите на децата (а и не само на тях), свързани с хиперактивността или липсата на концентрация не са в резултат на някаква неправилно протекла химична реакция в организма, която трябва да се регулира с химия, а се дължи (в огромната част от случаи) на някаква преживяна психическа или ментална травма.

В днешния завихрен свят всички искаме бързо решение на който и да е проблем, търсим магическото хапче за която и да е болежка. Нямаме време, а и май не искаме да се поспрем, да почешем главата и да се попитаме „Какво се случва? Какво изживявам? Какво се опитва да ми каже тялото? В кой момент съм изгубил баланса?…“ Въпросите са много, но не искаме да ги чуем, обръщаме им гръб. Предпочитаме да изтичаме до лекаря, който да изкаже присъдата си и да ни изпроводи с някакво хапче, което ще започне на свой ред да задушава опитите на тялото да ни каже, че нещо не е наред, че не вървим по пътя, отреден от Висшето ни Аз. Не ме разбирайте погрешно! Не съм против медицината! Тя има своето значимо място в живота на хората при всякакви спешни ситуации, изискващи неотложна животоспасяваща намеса. Лошото, обаче е, че сме прехвърлили цялата отговорност за здравето си върху нея, а ние отпускаме ръце като дамгосани и безпомощни същества, които са обявени за жертва я на някой ген, я на вирус или бактерия…

Така научаваме и децата си от малки. Не сядаме с тях да поговорим за това как се чувстват, какво им тежи, какво преживяват… Не ги научаваме да се обръщат към себе си. Забравяме, че детето се ражда любопитно, жадно за знания, за опитности, пълно е с енергия, която само търси къде и как да се канализира, но ние отрано потушаваме този вътрешен пламък със забързаните ни реплики  „Не сега! Не пипай! Не там! Стой мирен! Ето ти I-pad-а, пусни си играта, само ме остави на мира!“ В детската градина, в училище ограниченията са още повече, детето има още по-малко право да любопитства и да разучава света, следвайки собствените си интереси. Като добавим към това и личните „драми“, които изживява всяко едно дете, получаваме случаи, подобни на описаните по-горе.


Как да помогнем на детето, ако страда от бича сред младежта на новото време: хиперактивност, агресия и/или липса на концентрация?
  • Скрийте всякакви модерни технологични устройства от погледа на детето (I-phones, I-pads, компютри…). Раздялата с тях е болезнена и жестока, придружена със сериозна съпротива, но извадете от гардероба нервите от железни въжета и устойте на изкушението да се предадете! Знайте, че ефектът на тези технолигии върху мозъка на детето се равнява на наркотично пристрастяване, т.е. мерките не могат да бъде половинчати.

  • Върнете го към игрите, в които се изисква творчество, търпение, насочено внимание. Започнете с малки стъпки, играйте заедно с детето 5-10 минути и постепенно увеличавайте времето. Стартира се с кратки интервали, тъй като дете с вече нарушено способност за концентрация няма да има нито търпението, нито желанието да се занимава с такива игри, поне не в началото. Затова въвеждането трябва да е поетапно.

  • Сведете до минимум престоя на детето пред телевизора. На екрана всичко се развива бързо, което води до лесно разконцентриране в живота и още повече в училище, тъй като там нещата не се случват с такава скорост, а детето не се е научило да чака. Въображението не участва в гледането на филми и ако не се стимулира, постепенно закърнява. То, обаче, е изключително важно в учебния процес, тъй като подпомага създаването на връзки между различните понятия и методи, както и в построяването на логични последователности.

  • Заменете филмите с четене на приказки и книжки. Карайте детето да разказва прочетенето. По този начин то се учи да си построява мисълта в логическа свързаност.

  • Извеждайте детето на детската площадка. Комуникацията и играта с връстниците възпитава много положителни качества като съобразителност, поделяне на играчки, отстъпчивост, емоционална интелигентност, която подпомага човек през целия му живот в разпознаване на чувствата у околните и предугаждане на реакциите им; детето се научава да съчувства на страдащия.

  • Поведението на детето се сформира като огледален образ на наблюдаваните от него сцени в живота. Ако то е чест свидетел на агресия (било то реална или филмирана), враждебното и нападателно държане постепенно се затвърждава в негова втора природа. Обкръжете малкото същество с красота, позволете му да е в по-чест досег до Природата. Позволете му да се грижи за животинче, например за рибки, които нито цапат, нито правят шум, но възпитават у детето отговорност и грижовност.

  • Не изпълнявайте всяко желание на детето. То трябва да се научи, че в живота не всичко ще му е позволено, нито дадено. Накарайте го да чака, преди да получи нещо, което е пожелало и което сте решили, че е добре да го има. Изчакването възпитава търпението.

  • Задавайте му задачки, чието разрешение изисква упоритост и постоянство. Не бързайте да му дадете решението. Нека се потруди и поблъска върху проблема дори няколко дни. Това ще го научи да не се отказва лесно, да бъде настойчиво, което е изключително ценно качество в учебния процес. Като бонус ще разбере вкуса на радостта от успеха след положен труд.

  • Научете детето да говори за чувствата си, тъй като по този начин ще започне да ги разбира и да не се страхува от тях. Когато човек е наясно с това, което изпитва и се е научил да го споделя спокойно, обвиненията към околните губят почва за виреене. Това от своя страна довежда до много по-малко конфликти в живота, до по-зряла комуникация между хората, лишена от агресия, която задължително черпи жизнените си сокове от стаен и непризнат страх.

  • Ако детето изпадне в яростна криза, не се надвиквайте с него! Изолирайте го за известно време, за да остане само със себе си. Това ще помогне и на вас да вземете дълбоко въздух, за да се отдалечите леко от ситуацията и да не правите импулсивни реакции, които рядко водят до нещо добро. След като детето се поуспокои, седнете спокойно с него и го накарайте да ви каже какво е изпитало. Не го съдете, не го прекъсвайте, просто го оставете да се изкаже.

  • Вече съм писала за влиянието на храните върху поведението на хората, особено на децата, но ще се повторя, тъй като това е изключително важен елемент в „укротяването“ на хиперактивността. Оцветителите, консервантите, захарта имат доказан негативен ефект върху нервната система на детето, така че четете съдържанието на опакованите храни, които купувате и не допускайте такива вредители на трапезата си.

Ако въпреки предприетите мерки не виждате промяна, съветът ми е да се обърнете към хомеопат, с чиято помощ да се стигне до коренчето на проблема и да се предпише съответно хомеопатично лечение, което да възстанови изгубения баланс у детето.

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *