Без категорияМисъл и здраве

Разсъждения върху болестта на епохата: РАК

Не вярвам да има човек, който да не е засегнат директно или косвено от този бич на нашето време. Многократно съм и продължавам да си задавам въпросите: Защо именно тази болест засяга такъв огромен процент от населението на Земята? Какво е нейното предназначението (тъй като съм убедена, че всичко, което Е има някакъв смисъл във Вселенски аспект)? Какви хора и по какъв критерий биват „избирани“ да преминат през изпитанието и уроците й?

Въпреки, че още нямам отговор на всичките си питания, а и едва ли някой някога ще притежава ключа към сейфа с безценните знания и обяснения по темата, все пак ще си позволя да споделя моите лични наблюдения и размисли.

Аксиомата, на която се базирам в разсъжденията си е, че ние, хората, можем да влияем по някакъв начин на продължителността и качеството си на живот от здравна гледна точка. Бързам да кажа, че самата аз не съм убедена в достоверността на тази аксиома, тъй като поради ограничения ни мироглед, обословен от 3-измерното ни съществуване, не можем да знаем дали не идваме на Земята с определен „срок на годност“…

След тази уговорка, да се върна към въпроса със смисъла на болестта рак. Откакто човечеството съществува, хората са се сблъсквали с редица пандемии. Да си помислим само за чумата, проказата, холерата, различните видове смъртоносни грипни епидемии като Испанския или Китайския грип, СПИН и сега … болестта рак. След всяка една такава епидемия обществото се е променяло, т.е. преминавало е на нов етап от еволюционното си развитие. Естествено ми минава мисълта, че тези болести имат някакво предназначение, колкото и абсурдно да ни се струва това на пръв поглед. Затова ми се иска да направя паралел между рака и състоянието на човечеството днес. Ако погледнем начина, по който се изразява самата болест, ще установим, че има отделяне на клетки, които започват да работят за себе си, забравяйки за цялостта на организма, в който се намират, за общото благо, както и за ролята им в това тяло. Ако хвърлим един бърз поглед към обществото в днешно време, ще реализираме, че цари индивидуалността, отслабени са семейните връзки, масово хората загърбваме корените си в търсене на лично щастие и реализация като по този начин често пренебрегваме задачата, с която сме пратени на Земята.

Не знам дали забелязвате, но на мен ми се струва, че има доста голяма прилика между рака и обществото ни като цяло. Както ракът причинява страдания на цялостния организъм, така и нашият индивидуализъм създава болно общество. Причината е, че сме се отдалечили от смисъла на съществуването си, който, според мен, е да се обединим, да си помагаме взаимно, да се радваме на успехите на околните, да развиваме заложбите си, използвайки ги с цел облагодетелстване на ближния и общността, в която живеем. Смятам, че ракът идва, за да ни покаже, че това НЕ е пътя, че е време да направим крачка назад и да преосмислим приоритетите си.

Именно това се случва, когато близък бъде засегнат от рака: изведнъж светът се преобръща, губиш почва под краката си, всичко останало в живота вече няма смисъл и започваш да съществуваш само за любимия човек, опитвайки се да намалиш страданията му като му помагаш, като се бориш с него,  като се молиш с него и за него, като се стремиш да внасяш светлина в тежките моменти… Става абсолютно пренастройване на ценностната система на човек и индивидуалността губи напълно своя raison d’être.

Може би това е смисъла на този бич на века, както го наричаме. Може би това е някаква проява на Божия промисъл и милост, която има за цел да ни разтърси и да ни накара да се осъзнаем, преди да сме се самоунищожили в търсенето си на ЛИЧНО щастие, забравяйки, че то няма как да се случи, ако останалите части от общия ни организъм са в страдание. Може би чрез рака Бог иска да ни припомни, че сме преди всичко хора и имаме души, които търсят близостта с останалите такива, тъй като всички те (всички ние) са (сме) произлязли от едно място, от един източник.

Нека сега да поразсъждаваме върху другия основен въпрос: кои хора биват „избрани“ да минат през изпитанието, наречено рак? Първо, смятам, че заболелите са приели на някакво нематериално ниво да се жертват за цялостното осъзнаване на човечеството, за да може то постепенно да си даде сметка за кризата, в която се намира и да направи съответните стъпки към оздравяването си. В по-материален план, базирайки се на лични наблюдения, прочетено, както и наученото по различни семинари на тема „рак“, имам усещането и дълбокото убеждение, че в основата на причинителите на тази болест стоят емоциите. Да, не може да се пренебрегне храната, не може да се изключи цялостното замърсяване на водата, почвата и въздуха, но първопричината се крие в емоционалния свят на човек, и още по-точно – в усещането му за лична (не)удовлетвореност от живота и от него самия.

Нека започнем размислите по този въпрос, изхождайки от смисъла на съществуването ни на Земята. Предполагам, всеки усеща дълбоко в себе си, че има мисия, за която е създаден: негова лична мисия, чрез която да развие заложения си потенциал. За съжаление, образованието, възпитанието, вярванията ни, както и очакванията от страна на родители, общество и т.н. много често ни отдалечават от задачата, с която сме се появили на бял свят. Установява се, че много хора в емиграция заболяват от рак (спокойно, много не означава всички!). Дали това не е свързано именно с това? Отдалечаването от корените и от мястото, където този заложен потенциал е бил предвиден да се развие по най-благоприятен начин, може би, осуетява процъфтяването му при много хора. Невъзможността да се разгърне заложбата поражда на подсъзнателно ниво недоволство, което започва да черпи и извлича живителните сили на потърпевшия. Постепенно се задейства програма за самоунищожение и болестта РАК започва изпълнението й.

Наясно съм, че тези мои разсъждения биха провокирали неодобрителни и дори гневни упреци, но не ангажирам никого с мислите си. Просто искам да изложа наблюденията си, за да предизвикам размисли у всеки един с цел да осъзнае до каква степен работи по развиването на заложбите си. Силно вярвам, че само по такъв начин човек може да бъде истински щастлив и, следователно, здрав. Предлагам да си отговорите честно на следните въпроси : Следвам ли моята собствена мисия? Доволен ли съм от това, което правя с живота си? Работя ли с желание и полезен ли съм на обществото по някакъв начин? Събуждам ли се с радост и с нетърпение за ново приключение всеки ден? Гледам ли на света през очите на дете: с любопитство, очарование, игривост, с желание да науча нещо ново всеки Божи ден?

Пожелавам на всеки да намери своята лична мисия в живота, защото тогава животът става интересен, забавен, времето лети, изобретателността се развихря и жизнената енергия започва да тече с пълна сила. Ако не знаете коя е Вашата мисия, препоръчвам следното видео, което дава насоки, подпомагащи откриването й: Marcus Aurelius – How To Find Your Purpose (Stoicism)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *