Без категорияРазни

Ценностната система на децата ни – наша обща грижа!

Около деня, в който честваме годишнината от обесването на един от най-великите и сърцати българи, Васил Левски, ми се наложи да се сблъскам с реалност, представяща ценностната система на децата в днешно време в неособено красиви краски. Светлият образ на Апостола, обрекъл себе си в името на идеалите си, на народа си и неговата свобода, прави тази реалност да изглежда още по-тъжна и да предизвиква у мен размишления на тема: Къде бъркаме във възпитанието на днешната младеж?!

„Но, за какво иде реч?“, ще кажете вие… Като учител, често питам учениците какви искат да станат като пораснат. Правя го не от нездраво любопитство, а за да ги накарам да се размислят, да си набележат дългосрочни цели и по този начин да намерят пътя към самомотивацията – едно от ключетата за успеха в живота. Преди няколко дни зададох този въпрос на десетина 13-годишни момчета и получих един и същи отговор: да стана богат. Отговорите бяха писмени, т.е. не са се повлиявали от останалите. По-„скромните“ искаха да станат милионери, докато останалите визираха милиардерството като крайна цел. Леко шокирана от тези неочаквани резултати, реших да ги попитам (отново очаквайки писмен отговор) какво биха правили с толкова много пари. Моята идеалистична природа очакваше отговори като: „ще създам оазиси в бедните и сухи региони на планетата“, „ще намеря лек, който да заличи болестите по Земята“, „ще направя така, че да премахна бедността сред хората“, „ще се опитам да направя всички хора щастливи“ и т.н. За моя неприятна изненада, обаче, тези деца, които би трябвало да горят от възвишени идеали, тъй като са на възраст, в която всичко би трябвало да изглежда постижимо, ми отговориха, заливайки ме със студен душ: „ще си купя най-новия модел кола и огромно имение“.

Чувам някои от читателите да казват в тяхна защита: „Още нямат опитност, още не са видяли несгодите в живота.“ За съжаление, не е така. Едно от тези деца има баща болен от рак, други идват от изключително бедни региони на Земята… Защо момчето с болния баща не поиска да намери вълшебен лек за баща си?! Защо другите деца не поискаха да направят роднините и приятелите си от родните места по-богати и щастливи? Какво объркахме с възпитанието на тези заблудени младежи? И да, грешката е наша, не виня децата: те са просто отражение на нашето общество, на всеки един от нас!

За мен изводът е ясен: нещо трябва да променим, трябва да направим завой, за да не се разбием, като общество, в приближаващата се с всички сили стена на пътя ни.

Смятам, че сме създали едно консуматорско поколение, защото самите ние консумираме прекалено много. Заслушайте се в разговорите около вас, по телевизията, във филмите… Парите заемат централна позиция. Дадена им е централната роля, а всички ние сме станали техни прислужници! Голяма част от хората се блъскат от сутрин до здрач, работейки на места, които не харесват, вършейки неща, които не обичат да правят и всички това в името на Тяхно Величество Парите, за да могат да си позволят да играят наложената им от обществото  роля на консуматори :(. Децата са свидетели на тази щура надпревара в колелото на хамстера: надпревара, която ни изтощава, но в същото време ни кара да стоим на едно място, докато не ни изхвърли от колелото.

Какво би станало, ако си наложим да работим една идея по-малко и през така освободното време започнем да водим с децата си по-възвишени разговори? Диалози, които да не се опират на „грубата“ действителност, а да водят детето към сърцето, към Душата му. Разговори, които ще го накарат да се замисли кое е то в действителност, какво обича и иска да прави реално на тази Земя, през този прекрасен живот, който му е даден, как да го оползотвори по най-достоен начин, развихряйки пълния си потенциал, желание и мощ… Децата имат нужда от такива разговори! Те нямат нужда да живеят с финансовите страхове и притеснения на родителите си! Нямат нужда и от скъпи „джаджи“. Имат нужда от любов, внимание и смислени разговори, за да израстнат мислещи и сърцати същества, насочили вниманието и грижата си към ближния: така, както живя и загина Апостола, когото ще пазим в сърцата си во веки веков, тъй като всички тайно искаме да бъдем като него!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *